Всички виждаме последиците от климатичната криза: внезапни наводнения в Европа и Пакистан, суши в Европа и в Африка, например в Мадагаскар, където те доведоха до първия глад, предизвикан от изменението на климата.[1] Най-много обаче плащат хората, които са допринесли най-малко за кризата, особено тези от южното полукълбо.
В Европа кризата, свързана с изкопаемите горива и разходите за издръжка, оказва огромен натиск върху общностите, особено върху жените и бедните хора, което се отразява и на жителите на южното полукълбо. Необходимо е да се осигури огромно количество парични средства в подкрепа на общопланетарен преход за излизане от тази криза.
Време е тези, които замърсяват най-много, да поемат отговорност за климатичната криза. Време е замърсителите да платят своя справедлив дял.
Съществуват добре познати начини за финансиране на екологичния преход и за придвижването ни към бъдеще с безопасен климат и не е редно обикновените хора да понесат финансовата тежест на този преход. Мерките, насочени към свръхбогатите, големите корпорации и силно замърсяващите сектори, вече са на дневен ред [2], но липсва политическа воля за прилагането им.
За да преминем към по-справедливо настояще и бъдеще, са нужни нови данъци и налози върху:
- Изкопаемите горива. Съгласно указанията на Европейската комисия няколко европейски страни въведоха временни налози върху непредвидените корпоративни печалби през 2022 г. Време е те да бъдат разширени и превърнати в постоянни данъци върху огромните печалби на компаниите за изкопаеми горива.
- Транспортен сектор. Твърде дълго морският и авиационният транспорт са работили, без да плащат за замърсяването, което причиняват. Държавите трябва да се споразумеят за въглероден данък върху корабоплаването в рамките на ЕС и Международната морска организация и да въведат нови солидарни данъци или такси върху самолетните полети с акцент върху често пътуващите и билетите за първа класа.
- Финансов сектор. Дори малък данък върху търговията с финансови продукти чрез облагане на финансовите транзакции в целия ЕС би могъл да донесе огромни приходи и да помогне за спиране на социално разрушителната спекулативна търговия със замърсяващи дейности.
- Имущество. На индивидуално ниво свръхбогатите причиняват повече щети на климата, отколкото най-бедните 50% от световното население. [3] Време е за кризисни данъци и увеличаване на данъците за най-богатия 1% от населението.
Как трябва да се използват средствата? [4]
Освен за подкрепа на хората в ЕС, средствата от новите данъци и налози следва да се използват, за да подкрепят общностите от южното полукълбо да се справят с изменението на климата. На последните международни преговори за климата (COP27) правителствата от цял свят се споразумяха да създадат Фонд за загуби и щети, за да помогнат на хората на първа линия в климатичната криза да възстановят живота си след наводнения, суши или други климатични бедствия; а този фонд трябва да се попълни.
Средствата трябва да се насочат и към феминистки и общностни инициативи. Някои от тези начинания са ръководени от лица, които вече са добре познати, докато други страдат от липсата на достатъчно финансиране, за да разгърнат пълния си потенциал.
Подписвайки тази петиция, вие настоявате големите замърсители да платят истинската цена за своите действия, подкрепяте общностите в Европа и в южните части на света и призовавате правителствата да положат основите за безопасно приспособяване на нашите общества към бъдещия климат.
* Тази публикация е изготвена с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Нейното съдържание е отговорност единствено на Spark a Change и не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.
